1. Всички действия трябва да бъдат осмислени. На първо място това се отнася за този, който изисква от другите.
2. Повечето хора изпитват радост от работата, отговаряйки за нея, удовлетворявайки потребността си от лична съпричастност към резултатите от дейността, към работата с хората (клиентите, доставчиците). Те искат да водят с тях преговори, да са запознати с техните проблеми и то не само производствените. Те искат, действията им да са важни, необходими конкретно на някого.
3. Всеки на работното си място иска да покаже на какво е способен. Той иска да докаже своите способности и своята значи
мост. Той не иска, по въпросите, за които е компетентен именно той, да се взема решение без негово участие.
4. Всеки се стреми да изрази себе си в труда, да опознае себе си в някакви резултати, да има доказателство, че може да направи нещо. Това “нещо” по възможност трябва да получи името на своя създател. Това се отнася и към работника и към групата.
5. Практически всеки има собствена гледна точка за това, как може да подобри своята работа, нейната организация. Той разчита, че ще го посрещнат заинтересовано.
6. На хората им харесва да усещат своята значимост. “За тях аз не съществувам”, - така казват там, където управлението не е на висота.
7. Всеки човек се стреми към успеха. Успехът, това са реализираните цели. В достигането на целите, които сам си е поставил или е участвал неформално в тяхното формулиране работникът ще вложи повече енергия.
8. Успехът без признание води към разочарование. Всеки добре работещ сътрудник с пълно право разчита на признание и поощрение - и материално и морално.
9. По това - по какъв начин, в каква форма и с каква скорост сътрудниците получават информацията, те оценяват каква е тяхната реална значимост в очите на непосредственото ръководство и управляващите въобще. Ако достъпът им до информация е затруднен, ако получават информацията със закъснение, те се чувстват принизени. В резултат на това се снижава тяхната готовност за труд.
10. Сътрудниците не са доволни, когато решенията за изменение в тяхната работа и работни места, дори и да са позитивни, се приемат без тяхно знание, не отчитайки тяхната осведоменост и опит.
11. Всеки се нуждае от информация за качеството на собствения си труд. На сътрудника тя е много по-необходима отколкото на неговия началник. Освен това тя трябва да бъде оперативна, за да може работникът да внася корекции в своята работа. Всеки иска да знае мащаба, с който го измерват, оценяват, и то от самото начало, а не когато времето е отминало.
12. За всички нас контролът отстрани е неприятен. Това напомня училищните задания. Всяка работа печели от максимално възможната степен самоконтрол. Помислете за играта на кегли: непосредствено възприеманите резултати от действието на играчите повишават техния интерес, събуждат хазарта.
13. Повечето хора се стремят в процеса на работа да придобиват нови знания. Повишените изисквания, даващи шанс за по-нататъшно развитие, се приемат много по-охотно, отколкото занижените.
14. Сътрудниците остро реагират, ако техните старания и получените добри резултати водят до това, че още повече ги натоварват, особено ако това изобщо не се балансира в парично отношение. Така се убива инициативността. Приходите, които можете да получите благодарение на заинтересованата работа на своите сътрудници, възниква от възможността за саморазкриване и самореализация, които се предоставят на онзи, който работи.
15. Позволява ли работата да бъдете сам на себе си началник? Има ли възможно повече свободно пространство за инициативи в организацията на производството, за персонална отговорност на работниците по цялата верига “разходи - резултат”?
Кошница