Градът с безплатния интернет

�По-нетипичен от Бангалор едва ли може да бъде друг индийски град. Няма дупки по улиците, липсват палатки на работници-мигранти на пътя или оформени в гета. Вместо това в редица се подреждат нови индийски автомобили и обществени кофи за боклук, както и безброй паркове, приютени в метрополиса, известен като "град-градина", пише в свой репортаж реномираният германски седмичник Die Zeit.

Бенгалару, както се нарича градът на местния диалект каннада, има 8,4 млн. жители и е третият по големина индийски град. Той е най-важният център за космическата индустрия и е високотехнологичен център на субконтинента.

Много местни и чуждестранни високотехнологични, компютърни и софтуерни фирми са разположени тук. Бангалор е индийската Силициева долина.

Причините за това са многостранни и включват умерения климат и ниските наеми. Мумбай и Делхи се пукат по шевовете, наемите там отдавна са достигнали европейското ниво. В Бангалор обаче наемите са много по-ниски от дълго време насам.

В допълнение правителството налива милиони в развитието на градската инфраструктура - включително на обществените съобщителни радио мрежи.

Който иска да гради кариера, идва в Бангалор

И, разбира се, ниската цена на труда е атрактивна за много чуждестранни компании. Индия предлага множество добре обучени IT професионалисти, които са сравнително евтини за наемане.

В сферата се печели средно между 300 и 800 евро на месец, инженерите са със средна работна заплата между 500 и 900 евро и дори мениджърите на средно ниво имат месечен доход от около 1000 евро. За Индия обаче доходите все още са огромни. И за това който иска да направи кариера, идва в Бангалор.

Митхилеш Кумар Сингх е направил точно това. 28-годишният индиец работи в една международна агенция за PR, която се грижи за много от големите ИТ компании в Бангалор. Samsung, IBM, Lenovo, Nokia и Skype са сред клиентите. Сингх се надява след време да премине в отдел комуникации на една от тези компании.

„Там заплащането е доста по-добро, а и имате възможност да отидете в чужбина. В САЩ или Великобритания, например“, казва той.

Той печели по 500 долара на месец в агенцията, като работи средно по 60 часа седмично. В повечето случаи работният му ден продължава от 9 до 20 часа. А дори и след това той трябва да бъде откриваем за офиса.

Служебен мобилен телефон има само за шефовете. Но в крайна сметка работодателят му плаща месечна такса, за да може Сингх да използва личния си мобилен телефон по работа. Таксата покрива разходите за интернет и телефонни обаждания, но само отчасти, но това не пречи на Сингх. "Това е един нормален работен ден", казва той.

Работата в агенцията е трета за Сингх, при това той започва да работи едва преди три години. На всяка година ново работно място – и това е нормално за индийския хайтек метрополис. С всяка смяна нараства и заплащането. А това е важно, защото и разходите за живот в Бангалор също бързо нарастват.

Сингх живее в малка стая от 20 кв. м в близост до центъра. Много семейства от висшата класа и висши военни служители живеят тук. Районът рядко страда от иначе типичните за други индийски градове прекъсвания на електричеството.

За стаята си младежът плаща по 100 евро наем, в сумата не влизат сметките за ток, интернет и вода. Разходите за интернет обаче 28-годишният мъж може да си спести. В крайна сметка навсякъде има незаключени WLAN-мрежи.

„Винаги има поне една", казва той и веднага демонстрира, като компютърът намира 15 незаключени мрежи в картала.

Липсата на загриженост по отношение на защитата

За възможните правни проблеми индийците очевидно не се притесняват. Основното нещо е да има безплатна мрежа.

„Какво може да се случи?", пита Сингх, повдигайки рамене. В свободното си време той често сваля от мрежата филми, музика и компютърни игри. И не е чул нищо за адвокати по интелектуална собственост. И за търсене на отговорност.

Това е причината, поради която в Германия повечето мрежи са защитени с парола. При безжичните мрежи със свободен достъп обикновено само операторът на рутера е идентифициран и носи отговорност, ако някой използва мрежата за незаконни дейности.

Доколко е важен за индийците свободният достъп до мрежата, е видно и от една разходка из града. Преди няколко седмици в Бангалор е пуснато местното метро. Засега има само няколко маршрута, по които се движи железопътният транспорт. Но се подразбира, че в метротостанциите пътниците с компютри разполагат с безжичен интернет достъп.

Същото се отнася и за жп гарите, които и без това приличат повече на летища. Свободен и незащитен интернет достъп тук е по-скоро стандарт. Който иска да сърфира на воля, може да се отбие с нетбука си в някоя метростанция.

Дори и в обществения градски автобусен транспорт интернетът е на разположение - на задната част на седалката пред всеки пътник има вградени монитори на компютри, но засега само в автобусите до летището. YouTube, LinkedIn, Facebook, или просто сърфиране: сензорният екран дава голям избор.

Да си отвориш личния профил във Facebook в обществения автобус? В Бангалор очевидно това е най-нормалното нещо на света. Компютърът пред германския журналист е съхранил данните на друг потребител. Той очевидно е забравил да излезе от профила си. Но и това явно е съвсем нормално за Бангалор.

източник: www.investor.bg