Клиента – той винаги е прав?

   Всички сме чували това и сме се възползвали неведнъж от това си право. Но въпроса е доколко сме прави и докъде нашето мнение е адекватно. Тази максима се е зародила в западните общества, където културата на потребителя е различна, а и самите фирми - изпълнителки са коректни към техните клиенти.

Но да се върнем към нашите реалности.Представете си следната ситуация - Вие сте мениджър на средно голяма фирма, поврежда Ви се автомобила / явно последния кратер през които минахме е нанесъл решаващият удар/. Колкото и да не Ви се иска отивате в сервиз, където да Ви оправят колата. Влизате, казвате какъв е проблема (според Вас) и излизате - този сценарий обикновенно се развива в по-голямата част от случаите, като изключим клиентите които „разбират” от автомобили и са готови да изнесат лекция по “механика” на монтьорите. Сега се замислете на следният въпрос - как след като сте мениджър може да си позволите да загубите два-три часа стоене в сервиз и да давате „полезни” съвети вместо да вършите своите задължения на работното си място? А ако не сте от хората с технически познания и осъзнавайки, че нямате понятие от автомобили защо не направите реална оценка на познанията, които притежавате и в други сфери преди да засипете фирмата-изпълнител на Вашата поръчка с куп претенции и „съвети” как точно да си свършат работата.

С този пример искам да представя общата картина как протичат взаимоотношенията клиент - изпълнител. От части причината за това вмешателство се дължи и на ширещата се некомпетентност във фирмите в България. И така попадаме в една неприятна въртележка - клиента невярвайки на изпълнителя постоянно му се меси в работата, а той от своя страна изнервяйки се от постоянното вмешателство и забележки по своята работа се демотивира и започва да „претупва” задачата.

Надявам се, че с тази статия не съм засегнал много хора. Целта ми е по скоро да Ви накарам да се замислите върху този проблем защото забързани в ежедневните си дела не ни остава време за анализи и оценка на собственото си поведение. И малко по-малко започваме да приличаме на пътниците от този случай:

„След авария в двигателите самолет катастрофирал в джунглите на Бразилия. За щастие нямало жертви. Измъкнали се пътниците и започнали да си проправят път през гъстата джунлга. Минали няколко дена, а те продължавали да се мъчат сред непроходимата джунгла. Единият от тях решил да се покатери на високо дърво, за да види как се движат. След като стигнал върха и се огледал видял, че се движат към сърцето на джунглата и извикал:

• Ей вървим в грешната посока.А отдолу му отвърнали:
• Какво от това нали се движим?”

А Вие в правилната посока ли сте се отправили?