Съвети за правилно говорене пред публика

   Умението да се говори правилно (да се използват подходящите думи, да се каже това, което трябва и колкото трябва и то така, че да се убедят слушателите и да се повлияе върху тяхното поведение) е занимавало умовете на хората още от най-дълбока древност. До нас са достигнали мислите на древногръдските и древноримски философи и оратори, на много учени, писалите, политици и хора, които през целия си съзнателен живот са правили опити да въздействат на хората с правилно говорене. Ето накои от тях:

Сократ : "Започни разговор в два случая: когато си обмислил ясно предмета или когато е необходимо да кажеш нещо, тъй като само в тези случаи е по-добре да се говори, отколкото да се мълчи."

Аристотел : "Щом речта не е ясна, тя не постига целта си."

Софокъл : "Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо."

Цицерон : "Изкуство е не да кажеш това, което трябва, а да не кажеш това, което не трябва."

Квинилиан : "Говори така, че да е невъзможно да не те разберат."

Франсоа Дьо Ларошфуко : "Същността на етикета се състои в това да кажеш всичко, което трябва да бъде казано и само толкова."

Волтер : "Необходимостта да се говори, затруднението вследствие на това, че няма какво да се каже и желанието да се прояви ум са трите неща, способни да направят смешен и най-великия човек."

Ръдиард Киплинг : "Човечеството не познава по-силен опиум от думите."

Г. Флобер : "Думата не е друго, а далечно и слабо ехо на мисълта."

Менандър : "Няма нищо по-силно от думите."

Хораций : "Веднъж изпусната, думата не се връща назад."

Франсис Бейкън : "Предпазливостта в думите е най-висшето красноречие."

Стендал : "Умението да се води разговор, това е талант."

Конфуции : "Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва."

Сенека : "Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори."

Клавдиан : "Не говори винаги каквото знаеш, но знай винаги какво говориш."